Емилия Радева приживе: Беше ми тежко, когато ми отнеха званието „Народна артистка“
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
На 90-годишна възраст, дни преди рождения си ден на 24 май, ни напусна голямата актриса Емилия Радева.
Тя е изиграла над 100 роли в киното, телевизията и в театъра, а образите, в които се превъплъщава, ще останат в българската театрална и филмова класика – от Елизабет в „Мария Стюарт“ до Султана в „Железният светилник“. Удостоена със званията „Заслужил артист“ (1974) и „Народен артист“ (1980). Носителка на орден „Кирил и Методий“, първа степен (1973), на орден „Народна република България“ (1982) и орден „Стара планина“, първа степен (20 февруари 2003).
Със съпруга ѝ – друг голям български актьор, Любомир Димитров, който почина през 2001 г., са една от най-красивите двойки в артгилдията и почитателите им трудно намират билети, за да ги гледат на сцената на Военния театър, когато играят заедно в постановка. И двамата са силни характери с интересна обща съдба. Самата Радева е разказвала за трудните моменти между тях – те два пъти са се разделяли и събирали след това, ревнували са се лудо, но винаги е побеждавала любовта.
През дългия си житейски път актрисата е преминала през куп премеждия. Оцелява по чудо след автомобилна злополука. Чупила е ръка и крак по време на репетиции, един път косата ѝ се запалва на сцената, друг път изгаря роговицата на очите си, след честването на 70-годишния ѝ юбилей я поваля инфаркт. Здравословните проблеми на театралната и киноикона започват около 2000 г., когато я блъска кола и поразява тазобедрената ѝ става.
През 2001 г. Любомир Димитров, с когото са били партньори не само в живота, а и на сцената на „Армията“, умира. „След кончината на съпруга ми, който ме напусна 5 години, преди да навършим 50 години от брака си, ме хвана това състояние на пълно отричане от живота. На никого не го пожелавам – никаква храна, никакви контакти, поддръжка на хигиена и тяло също никакви“, разказваше приживе Емилия за най-трудния си момент. С Любо са заедно почти от деца. Тя започва актьорското си обучение при Кръстьо Мирски, но във втори курс класа поема проф. Боян Дановски. Във ВИТИЗ се събира с вярната си приятелка Гинка Станчева, която почина през февруари тази година. Още в първи курс двете млади актриси падат в плен на красавците второкурсници Любомир Димитров и Пейчо Пейчев. Стават приятели, после гаджета и накрая съпрузи и даже кумове. Двете двойки решават да се оженят, преди мъжете да заминат по разпределение в Пловдив. На 8 септември 1954 г. трябва да сключат граждански брак Емилия и Любо. Времето минава, него го няма никакъв. Емилия и кумовете Гинка и Пейчо изпадат в ужас, вече си мислят, че той се е отказал. Слава Богу, накрая подписите в брачната книга са поставени, кумовете им подаряват електрическа ютия и четиримата отиват на обяд в ресторант „Червено знаме“. Няма и две седмици по-късно се женят и Гинка и Пейчо.
Емилия Радева признава, че най-добрите роли е изиграла със своя съпруг. На сцената двамата са били влюбени, съпрузи, врагове. Играят заедно и в няколко филма. Освен със съпруга си актрисата се е целувала само още три пъти на екрана: с Любомир Кабакчиев в „Ребро Адамово“, с Апостол Карамитев в „Легенда за любовта“ и с Георги Георгиев-Гец в „А бяхме млади“.
В автобиографична книга Емилия Радева разказа за личните и професионалните си успехи и разочарования, за различните си лица на сцената и в живота, за тежките моменти, които е преживяла. Ето един откъс от нея: „Вече омъжена, бях поела ангажимент да се снимам в един филм. Оказа се, че съм бременна. Терзаеше ме мисълта дали да направя аборт, или да продължа да снимам. Беше първата ми бременност и съзнавах риска, ако се реша на аборт. А бях млада, снимаше ми се, ролята си заслужаваше. Дете можех да имам и по-късно, но тази роля – не! Реших да се отърва от бременността. Една жена, знаеща как се постига това, ми каза какво да направя. Няколко пъти пих на гладно греяно червено вино, смесено със счукан черен пипер, държах върху корема си нагорещена ютия – никакъв резултат. Достраша ме и прибегнах до лекарска намеса. С неописуема болка се отървах от плода.
Дъщеря ми, която родих по-късно, двегодишна се попари с вряла вода, едва оживя. Филмът, заради който убих първата си рожба, не излезе на екран по политически причини. Показаха го, когато моята дъщеря Катерина беше 20-годишна. Бях сторила грях и Бог ми прати наказание. Споменът за моето престъпление ме тровеше, докато снимах „Иконостасът“. Особено беше тежък за мен епизодът, когато Султана дава отварата на Катерина. Съвпадението на името на героинята с това на дъщеря ми допълнително ме караше да изпитвам изключително силни емоции…“, разказва Радева в биографичната си книга.
Голяма част от пътя на голямата актриса е минал в Театър „Българската армия“. Друг тежък момент е ранното ѝ пенсиониране от трупата, само на 59 г. Това заедно с отнемането на званието ѝ „Народна артистка“ продължава да ѝ тежи до последния ѝ дъх. „Преживях пенсионирането ми много тежко, но не се отказах, не се предадох. Все едно да те изгонят от вкъщи. Няма ти дома. Слава Богу, че има други стрехи, играх на други места“, споделяше тя. Последната ѝ голяма роля беше в спектакъла на Недялко Йорданов „Каквото, такова“ в Народния театър.
В последните години Радева бе с разклатено здраве, а дъщеря ѝ Катерина се прибра от Франция, за да се грижи за нея. В Париж живее и нейният внук Лео, който бе голямата ѝ гордост.
